І. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Строителните скелета се използват при
извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности, когато същите се
извършват на височина.
В строителството се използват основно
няколко вида скелета: метално тръбно скеле, инвентарно скеле, дървено скеле и
др.
ІІ. УСТРОЙСТВО
·
поз. 1 -
вертикални носещи елементи
·
поз. 2 –
укрепена и подравнена основа
·
поз. 3 - метални стъпки (опорни пластини)
·
поз. 4 -
надлъжни носещи елементи
·
поз. 5 -
напречни носещи елементи
·
поз. 6; 7; 8
- връзки
·
поз. 9 -
парапети
·
поз. 10 -
работни площадки изградени от талпи или инвентарни платна
·
поз. 11 -
бордова дъска
·
поз.12; 13 -
диагонални елементи
·
поз. 14 -
регулируеми стъпки
От конструкцията на строителното скеле
и от предназначението му произтичат следните основни опасности при работа:
Ø падане от височина;
Ø удар от падащи предмети;
Ø поражение от електрически ток.
Най-често възникването на злополуки,
породени от гореописаните опасности е в резултат на:
·
загуба на
равновесие, подхлъзване и/или спъване при извършване на работа;
·
липса на
подходи (стълби) или приплъзване на последните;
·
разрушаване
на скелето или елементи от конструкцията му;
·
падане на
скелето;
·
падане на
материали от скелето;
·
неизползване
на лични предпазни средства;
·
пряко
попадение или вторично въздействие на мълнии;
·
нарушаване на
безопасния габарит при близко намиращи се въздушни електропроводни линии, които
са под напрежение.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА
ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Основните мерки за недопускане на
злополука се свеждат до:
І. Организационни мерки:
- монтажът, експлоатацията, товарните площадки,
мястото на макарата за издигане на материала, ограждането с мрежа, ветровото
натоварване, анкерирането към сградата и демонтажът на скелето да се извършва
по проект;
- инвентарните скелета да се изграждат съгласно
паспорта им;
- монтиране и демонтиране на скелето да се извършва
от работници, преминали специален инструктаж;
- приемане на скелето след монтаж с акт (за скеле до
12 m
издаден от техническия ръководител, а над 12 m - от комисия);
- скелета, които не са използвани повече от един
месец или са престояли при неблагоприятни метеорологични условия, да се приемат
отново с акт по реда, описан по-горе;
- указване товароносимостта на скелето по подходящ
начин;
- съгласувани действия при използване на скелето от
няколко предприятия или бригади
ІІ. Технически мерки:
- монтиране на предпазни козирки и проходи в зоната
под скелето и поставяне на предпазни мрежи около скелето;
- ограждане с парапет и бордова дъска (с височина не
по малка от 0.15 m) на работните площадки;
- габаритната височина между два пода от скелето не
по-малка от 1.8 m;
- разстояние между площадката и сградата не надвишаващо
0.2 m;
- изграждане пода на скелето с ширина не по малка от
1 m (от плътно наредени талпи или инвентарни платна захванати по подходящ
начин);
- недопусканет конзолни части от пода на скелето;
- поставяне на вертикалните опори на скелето върху
здрава, стабилна основа (да не се монтират върху тухли, клинове, капаци на
канали, шахти и др);
- забранява се хоризонталното анкериране на
скелетата към корнизи, парапети, балкони и др. издадени части на сградата;
- монтиране на стопорни устройства на подвижните
скелета;
- монтиране на обезопасени подходи към работните
площадки чрез стационарни стълби, наклонът на които да не надвишава 600;
- забранява се качването и слизането на работниците
по стойките и паянтите на скелето;
- поставяне на знаци по безопасност на труда и такива,
указващи товароносимостта на скелето;
- поддържане на работните площадки чисти, без
натрупване на излишни материали;
- допълнително обезопасяване срещу подхлъзване при
сняг или поледица;
- осигуряване защита срещу поражения от мълния чрез
заземяване на скелето (с изключение на дървени скелета);
- поставяне на електроизолационни прегради при
работа в близост до въздушни линии под напрежение.
ОБЩИ
ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ СПАЗВАТ ПРИ РАБОТАТА СЪС СКЕЛЕТА
Безопасността на строителната площадка
е въпрос, на които в последно време се обръща голямо внимание. Сторителният
процес е сложен и изисква професионално подготвени хора, знаещи не само
тънкостите на самия процес, но и особеностите на строителното оборудване.
Скелетата са разделени в 6 класа в зависимост
от натоварването върху работните площадки. Това разпределение е прието от
евронормите.
Скелета клас 1
Те могат да се използват само за
конструктивни работи, като измерване и контрол по фасадата. Трябва да се
отбележи, че само един човек може да се движи по едно модулно платно и при това
само с леки инструменти. Работи, дори и ръчни са забранени по скелета от този
клас.
Скелета клас 2
Те могат да се използват само за
работи, не изискващи складирането върху тях на материали. Могат да се използват
за работи по поддръжка, по-специално боядисване, почистване на фасади и т.н.
Допустимото натоварване на площадките е 150 кг/м. За една площадка (има се
предвид площта между 4 вертикални стойки) с размери 0.6x2.5 м, допустимият товар е 225кг.
Трябва да се отбележи, че за този клас скеле, изчислителния товар на талпите с
широчина по-малка от 0.35 м не трябва да надхвърля 150 кг.
Скелета клас 3
Скелетата от клас 3 могат да бъдат
използвани само за работи, при които теглото на материалите и на работниците не
надвишава 200 кг/м, като материала не може да бъде поставен на скелето от
подемна машина.
Скелетата от този клас могат да бъдат
използвани за почистване, шпакловане, мазилки, фугиране, възстановяване, както
и за армировъчни и бетонови работи при стоманобетонови конструкции, както и за
обслужващи монтажа скелета при метални конструкции.
В случай на складиране на материали върху площадките е необходимо да се оправя
пасаж с широчина най-малко 0.2 м. При прилагането на тези скелета за
механизирани мазачески работи трябва да се подбира мазаческа машина позволяваща
нормална работа върху площадка с широчина 0.6 м.
Скелета клас 4, 5 и 6
Скелетата от класове 4, 5 и 6 могат да
се използват при работи, при които поставянето на материалите се извършва с
подемна машина. За това се предполага, че допустимият общ и равномерно
разпределен товар не трябва да надвишава посочените в таблица 1 величини.
Скелетата от тези класове се използват главно за зидарски и мазачески работи,
за облицовъчни работи, както и за монтажни работи на стоманени конструкции.
Както при клас 3, трябва да се следи, при складирането на материали да се
осигури свободен пасаж с широчина 0.2 м.
При използването на скелета с конзоли
от страна на стената, те трябва да отговарят на класа на главното скеле, ако са
на височината на главното скеле или са с до 25см по-високо. Когато разликата в
нивата е повече от 25см конзолните скелета могат да бъдат от клас 2 или 3.
Анкериране
Независимите
скелета, чиято устойчивост не е осигурена от конструкцията им, трябва да бъдат
анкерирани. Хоризонталните и вертикалните разстояния между местата на
анкериране, както и силите, които те трябва да поемат са отбелязани в
указанията за монтиране на скелето.
Всяка вертикална стойка се анкерира, през 2, 3 или 4 нива на скелето, в
зависимост от качеството на стената и анкерното устройство. Крайните стойки
трябва да се анкерират на всеки 4м. Най-общо анкерирането се извършва чрез
парчета тръбно скеле, които се закрепват към стойките със стандартни
скрепителни елементи. Когато се използват други методи за закрепване е
необходимо да се следят указанията, дадени към комплекта скеле. Когато, освен
това, стената за закрепване е такава,че се налага друга форма на анкериране, се
провеждат статически изследвания и оразмеряване – за всеки отделен случай,
така, че да се осигури предаване на товара от скелето и поемането му без
проблеми от стената.
Указанията за експлоатация и монтаж
дават натоварванията върху анкериращите закрепвания в типово изпълнение на
скеле. В този конкретен случай се изхожда от предположението, че тези
натоварвания са изчислени, като се предполага, че скелето не е заградено с
мрежа. При евентуално изпълнение на такова заграждане натоварванията върху
анкерите нарастват значително.
За да се предадат на стената
натоварванията от скелето, е необходимо да се предвидят методи за фиксиране,
съобразени с материала на стената. В бетона могат да се използват различни
дюбели. Когато анкерирането се извършва в зидария 12 мм болтове, пробиващи
цялата стена и захванати от другата страна с планка, както и пластмасовите
дюбели се оказаха ефикасни в практиката. В случай на съмнения, тези типове
анкериране трябва да бъдат контролирани с помощта на апарат за изпитване на
дюбели.
Статично ограждане
Площадките на скелето трябва винаги да
бъдат осигурени с парапет, състоящ се от един горен, един среден и един долен
елемент. Този тип парапет може да бъде заменен с метална мрежа.
Горният и средният елемент трябва да предотвратят падането. Долният елемент
предпазва крака от подхлъзване. Ролята на мрежата е да не допусне падане на
предмети, които могат да наранят работещи и преминаващи.
Правилникът не изисква парапет, когато
площадката е инсталирана на височина по-малка от 2 м. от достатъчно голяма и
устойчива повърхност. Все пак остава пожеланието такава да бъде изпълнена.
Ако разстоянието между стената и
площадката е по-малко от 30 см не трябва парапет от вътрешната страна на
скелето.
Долният елемент на скелето не е необходим в случаите:
Ø Когато широчината на
площадката е по-малка от 1,5 м и когато надлъжните дъски и най-долният елемент
от парапета над тях излизат конзолно поне 30 см.
Ø Ако разстоянието между стената
и площадката е по-малко от 30 см.
Ø В отворите, където площадките
са използвани единствено като междинно равнище равнище за минаване на стълба
или стълбище.
Ø Може да не се изпълнява
средният елемент, когато бъде заменен с мрежа, можеща да изпълнява тази
функция.
Ø Металните мрежи за скеле
трябва да бъдат с каре най-много 10/10 см. Не металните мрежи и брезент не
могат да заместват средния елемент.
Ø За изграждането на парапета,
по принцип се използват елементите предвидени за това. Когато това е
невъзможно, за горния и средния елемент могат да се прилагат стоманени тръби с
външен диаметър от 48.3 мм и минимална дебелина 3.2 мм или тръби от алуминий
със същия външен диаметър, но с дебелина 4мм.
Тези тръби се прикрепват към вертикалните стойки през разстояние най-много 3 м.
Долният елемент е по принцип дъска или бичме, с дебелина поне 3 см и се наддава
над площадката поне 10см, като се свързва с площадката и не може да се обръща
странично.
Достъп до скелето
Трябва да бъде осигурен свободен
достъпът до скелето. Ако това стане чрез стълби, то те могат да бъдат поставени
във вътрешността на скелето, под ъгъл от 68 до 70 градуса. Всяка стълба може да
достига само до съответното по-горно ниво.
Ø За скелета с широчина на
площадката 0.6 м (класове скеле от 1 до 3) стълбите трябва да бъдат разместени
във вертикала, ако са в едно междуосие на скелето. Отворите позволяващи да се
излиза на по-горно ниво, трябва да бъдат снабдени с капаци, които трябва да
бъдат затворени, когато не се използва стълбата.
Ø За скелета с широчина
по-голяма или равна на 90 см (от клас 4 – нагоре), стълбищата трябва да бъдат
разположени едно над друго.
Въпреки, че нормативната база в
момента е в етап на ревизиране и поправяне, можем да кажем, че максималните
размери на отворите в площадките на скелето, за преминаване на стълбите са
60х100 см. Отвора трябва да бъде така разположен, че да осигурят поне двадесет
см ивица от площадката отстрани.
В случай, че стълбите се разполагат
една над друга е възможно площадката пред тях да бъде без капак.
Когато стълбите минават през
неизползвани нива или не напълно оборудвани с площадка и парапет нива,
площадката обслужваща стълбата, трябва да бъде оградена с парапет, най-малко с
горен и среден елемент.
Когато стълбите е използват за достъп
до различните нива на скелето, те могат да се изпълнят или като независима
стълбищна кула, пред скелето, или като стълби включени в скелето, ако
широчината му го позволява.
Във всички случаи при изпълнението на
стълбищата, трябва да се държи сметка, за допълнителното анкериране на скелето,
налагащо се от допълнителното натоварване. Не се допуска закрепването на
стълбищата единствено на скелето, без да се предвиди закрепване към стената.
Тръби за скелета
Изискванията към тръбите за скелета се
определят от БДС EN 39/2003 г. Системно
независими стоманени тръби за употреба в носещи и работни скелета. По някои от
показателите се въвежда допълнително диференциране и прецизиране на изискванията,
на които производителите и доставчиците на тръби в България трябва да
отговарят.
Като понятия са приети:
тръба тип “3” – това е тръба с
номинална дебелина на стената 3.2 мм
тръба тип “4” – това е тръба с
номинална дебелина на стената 4 мм
Използват се стоманени шевни или
безшевни тръби. Номиналният външен диаметър е 48.3 мм. Граничното отклонение по
дебелината на стената е до -10% за шевни тръби и до -15% за безшевни.
Допуска се комбинация между номинални дебелини на стените и границата на
провлачване, т.е. тръбите могат да бъдат с различна номинална дебелина на
стената в зависимост от якостните качества на използвания метал.
