Първа медицинска помощ при нараняване
Всяка рана може да бъде лесно замърсена от микробите, намиращи се по нараняващия предмет или по наранената кожа, а също и в праха и в пръстта, полепнали по ръцете на даващия първа помощ и при замърсен превързочен материал. Особено внимание трябва да се отделя на раните, замърсени със земя, за избягване на' заразяването от тетанус (вдървяване, вцепеняване)- тежко заболяване с голям процент на смъртност.
Обръщането към лекаря по спешност за инжектиране против тетанус предотвратява това заболяване.
За да се избягнат загноявания при извършване на превръзката, трябва да се спазват някои основни правила.
Оказващият първа помощ при нараняване трябва да се измие много добре ръцете си със сапун, като това по една или друга причина не може да стане - да намаже пръстите си йодова тинктура. Докосването на самата рана не се разрешава дори и с измити ръце.
При това трябва да се помни следното:
а) раната да не се промива с вода и с каквито и да е било лечебни средства, да не се посипва с прах, да не се маже с разни мехлеми и други; всичко гореизброено пречи на зарастването на раната, понеже пренася мръсотии от повърхността на кожата в самата рана, като предизвиква с това последващото й загнояване;
б) да не се изтърсват от раната пясъкът, пръстта и т.н., тъй като по този начин не може да се изчисти всичко, което замърсява раната, може само да се натъпче мръсотия по-дълбоко и по-лесно да се предизвика заразяването на раната; само лекарят може да извърши почистването на раната;
в) да не се отделя от раната съсирената кръв (може да се предизвика силно кръвотечение);
г) да не се обвива раната с изолационна лента (изолирбанд), тъй като в нея често може да се открият микробите на тетануса.
Трябва да се отвори намиращият се в шкафчето (чантата) за първа помощ индивидуален пакет (наставлението е напечатано върху неговата обвивка), да се постави намиращият сс в него стерилен превързочен материал върху раната и да се завърже с бинт.
Превързочният материал, употребяван за пре- вързване на раната, трябва да се разпечата от пакетите така, че да не се докосва с ръка онази част от превръзката, която трябва да бъде поставена върху самата рана.
Когато не се разполага с индивидуален пакет, за превръзка се използва чиста (ако има възможност, току-що изгладена носна кърпичка, чиста платнена кърпа (пешкир) и т.н.
На това място от кърпата, което ще се постави върху раната, е желателно да се капнат няколко капки йодна тинктура, за да се получи петно с размер, по-голям от раната и след това се постави върху нея. Особено важно е употребата по такъв начин на йодната тинктура при замърсени рани.
Първа помощ при изгаряне
Изгарянията биват три степени - от леко зачервяване до тежко умъртвяване на части от кожата, понякога и на по-дълбоко намиращи се тъкани.
При тежки изгаряния трябва много внимателно да се снемат дрехите и обувките, като е по- добре да се разрежат. Необходимо е да се помни, че ако се замърси получената от изгарянето рана, загноява и не зараства дълго време. Ето защо изгорената част от кожата не трябва да се докосва с ръце или да се маже с някакви мехлеми, масла, вазелини или разтвори. Изгорената повърхност трябва да се превърже като прясна рана, да се покрие със стерилен материал от пакета или с чисто изгладено парче плат, отгоре да се постави памук и всичко това да е превърже с бинт, след което пострадалият се отправи в лечебно заведение.
Този най-прост и лек за изпълнение начин дава по-добри резултати в по-нататъшното лечение на изгарянията. Такъв начин за даване на първа помощ трябва да се прилага при всички видове изгаряния, независимо от какво са предизвикани пара, волтова дъга, гореща смола, колофон и други. При тбва не трябва да се пукат мехурите и да се отстранява залепналата смола, колофон или други смолни вещества, тъй като при тяхното отстраняване е твърде възможно да се одере част от кожата и с това да се създадат благоприятни условия за заразяването й с микроби - с последващо загнояване. Също не трябва да се отстраняват прилепналите изгорели части от дрехите. При необходимост те трябва да се обрязват с ножица.
При обгаряне на очите с волтова дъга се правя студени компреси от борова вода върху очите, а пострадалият незабавно се отправя при лекар. Обгарянията, предизвикани от действието на химически вещества - най-вече от силни киселини (сярна, азотна, солна) и разяждащи основи (сода каустик, сода за пране, калиева основа, негасена вар и др.), изискват незабавно и обилно промиване на пострадалата кожа с бързо течаща водна струя от чешма или кофа в продължение на 10- 15 минути.
Обгореният накрайник може да се потопи ви в каче, ведро или кофа с чиста вода и да се движи в нея. След внимателно измиване с вода на изгорялата кожа върху нея трябва да се наложи компрес: при изгаряне с киселини - от разтвор на сода бикарбонат (една чаена лъжичка на чаша вода), а при изгаряне с основа - от слаб оцетен разтвор (въз кисел на вкус или разтвор от борова киселина), една чаена лъжичка на чаша вода.
Първа помощ при измръзване
Не се препоръчва разтриването на замръзналите части на тялото със сняг. В снега често попадат песъчинки и малки парченца лед, които могат да надраскат замръзналата кожа и поради нейната по-малка устойчивост против заразяване да предизвикат загнояване. Най-добре е за разтриване на измръзналите части на тялото да се употребяват сухи, топли ръкавици или вълнени парцали.
Когато пострадалият е в помещение, замръзналият крайник може да се потопи в леген или кофа с вода с обикновена стайна температура. Водата трябва постепенно да се заменя с по- топла, докато се постигне изравняване на нейната температура, до температурата на тялото (37 градуса С).
Когато се зачерви измръзналото място, намазва се с мазнина (масло, мас, боров вазелин) и се превързва с топла превръзка (вълнена, сукнена и други).
След като се превърже, измръзналият крайник трябва да се държи малко повдигната. Това намалява болката и предпазва от усложнение.
Първа помощ при счупвания, изкълчвания, натъртвания и разтягания на сухожилията
При счупвания и изкълчвания първата задача е.да се даде на болния крайник най-удобно и най-спокойно положение. Крайникът трябва да се намира в пълна неподвижност.
Това правило е задължително не само за отстраняването на болестните усещания, но и за предотвратяване превръщането на скритите счупвания в открити, при което счупените кости излизат от кожата навън.
Дали е налице счупване или изкълчване, това е без значение за даващия първа помощ, тъй като наместването на изкълченото трябва да се извърши от лекар. Задачата се състои в придаването на възможно най-спокойно положение на повредената част от тялото през време на отправяне на пострадалия в лечебно заведение.
Първа помощ при гръмотевични поражения
1. В много от случаите при гръмотевично поражение на пострадалия с необходимо да се даде първа помощ, с което може да се върне към живот или да му окаже помощ, ако е физически наранен вследствие на падане или удар от твърди предмети, съборени и разпръснати от гръмотевичния удар.
Обикновено първата помощ се изразява в правене на изкуствено дишане, често пострадалият е зашеметен или в безсъзнание. Това състояние винаги трябва да се вземе за мнима смърт, предизвикана от временно функционално разстройство на организма, особено ако по тялото няма типичните петна и обгаряния, характерни за електрическо поражение. Дори когато дишането е конвулсивно, пак е необходимо незабавно да се пристъпи към изкуствено дишане. Трябва да се знае, че отказът да се направи изкуствено дишане или забавянето му е фатално и гибелно за човека, поразен от гръмотевица.
От статистически данни е доказано, че ако на поразените от гръмотевица лица се започване веднага изкуствено дишане, вероятността да се спасят е 84%, ако изкуственото дишане почне след 4 до 7 минути, вероятността пада до 15%, след 7 до 10 минути тази вероятност е до 6%, а след 10 минути спасяването е съмнително.
2. Преди да се започне изкуственото дишане, е необходимо да се снеме горната дреха и всички стягащи превръзки, които затрудняват дишането, особено важно е да се разкопчаят яката и коланът.
3. Да ее осигури в дихателните пътища достъп на въздух, като езикът се изтегли навън, носовите дупки се почистят от пръст, кръв, слуз, а ако има изкуствени зъбни челюсти да се извадят.
Първа помощ при ухапване от влечуги и насекоми
1. Проникването на змийската отрова в организма да се ограничава, като на мястото на ухапването се постави силно стегната превръзка, което се държи половин до един час. Раната се изтисква, за да изтече заедно с кръвта и вкараната от змията отрова. Ако раната, т.е. ухапването е на такова място, че не може да се постави силно притегната превръзка, даващият първа помощ извършва тази работа с ръце и едновременно изстисква раната, за да изтече кръвта с вкараната отрова. Раната може да се изсмуче с вендуза, но не с уста.
Върху раната да се поставя превръзка със стерилна марля или в краен случай с напълно чиста кърпа. Раната не бива да се изгаря. Пострадалият да се отвежда бързо при лекар. След навременно инжектиране на противозмийски серум почти всички болестни прояви изчезват бързо.
2. Проникването на отровата след ухапването от паяка се ограничава по същия начин, както при змиите. Изпитано и ефикасно народно средство за унищожаване отровата от паяка е незабавното изгаряне на раната с няколко цигари. Ако обаче след ухапването са минали повече от 12 минути, изгарянето е безполезно. Друго ефикасно народно средство е потапянето на ухапаната част в съд с вода, в която са нарязани ситни парченца бъз. Раната се промива с разтвор от калиев пер- манганат и се изтисква. Превързва се със стерилна превръзка и веднага трябва да се отиде при лекар. За предпазване от тежки последствия може да се приложи противозмийски серум.
3. При ужилване от пчела, оса и скорпион на ухапаното място се прави лека превръзка с амоняк или със спирт и се поставят студени компреси. Преди превързване мястото се оглежда добре, ако има жило, то се изважда, за да не се изпразни намиращата се там отровна жлеза. Ухапваното място от скорпион трябва да се изсмуче с вендуза и да се поставят съгревателни компреси. Полезно е ухапаното място да се наложи със ситно настъргани млади клонки от бъз.
При ухапване от кърлежи незабавно да се потърси лекарска помощ.
Полазеното място от гъсеница да се измива с вода и сапун и да се намазва със спирт. Освен това препоръчва се баня с вода, в която има разтворен танин.
4. За да се предпазят от змии, работниците да бъдат добре обути и да са внимателни.
Борбата с кърлежите трябва да бъде също добре организирана, като те се унищожават в жилищата и извън тях. При първия открит кърлеж стените на жилището да се измажат, а всички междинни отвори по пода да се запушат. Жилищата и опаразитените полски и горски местности да се дезинфекцират и дератизират. При работа в такива местности се препоръчва носенето на специални лични защитни комбинезони, просмукани с емулсия от подходящи химически препарати. Откритите части на тялото се намазват със специални помади, които предпазват човека от ухапвания за 5-6 часа.
Пренасяне и превозване на пострадалия
При повдигане, пренасяне и превозване на пострадалия е необходимо да не му се причиняват болки, да не се допускат сътресения и да не е се поставя в неудобно или опасно положение. При най-малка възможност трябва да се намерят помощници и пострадалият да се пренесе на носилка, направена от подходящ материал. Повдигането на пострадалия и слагането му на носилка трябва да се извършва съгласувано, зад- ружно и даже по-добре с броене на команда. Пострадалият трябва да се хваща от едната страна (здравата), като се стои на едното коляно, без то да се сменя. Ръката трябва да се пъхне под гърба така, че пръстите да се покажат от другата страна на пострадалия.
Необходимо е, ако има и най-малка възможност за това, пострадалият да не се пренася до носилката. Повдигащите, без да стават от колене, повдигат малко пострадалия от земята, така че друг през това време да постави носилката под него.
Това е особено важно при различните видове счупвания. В тези случаи е необходимо още мястото на счупването да се придържа от някого.
При счупване на гръбнака, ако носилката е малка, а също при счупване на долната челюст, ако пострадалия се задушава, трябва да се постави лицето надолу.
По равно място пострадалият се носи с краката напред, а при изкачване на нагорнище или по стълба - с главата напред. Носилката трябва ад се поддържа в хоризонтално положение.
За да не се люлее носилката, носещите я трябва да вървят не в крак, а с известно огъване в коленето и да повдигат краката си колкото може по-малко, за да се предотвратят тласъците.
При снемане на пострадалия от носилката се постъпва с него по същия начин, както при повдигането му от земята и слагането му в носилката.
При пренасяне на голямо разстояние носилката трябва да се носи с привързани към дръжките й и преметнати през шията на носещите я ремъци и въжета.
При превозване на тежко пострадал е добре, ако е възможно, да го поставят (без да го преместват) на колата със същата носилка, като се постеле салам, сено, трева и други. При това колата трябва да се кара внимателно, за да се избегнат сътресения.
Мерките при първа помощ не бива да се прекратяват по време на транспортирането на пострадалия.
