Договор за заем за потребление

ДО­ГО­ВОР ЗА ЗА­ЕМ ЗА ПОТ­РЕБ­ЛЕ­НИЕ

Днес, ...........................201... г. в гр. .....................................,

се склю­чи нас­то­я­щи­ят до­го­вор за заем за потребление меж­ду:

..................................................................................................................................................

пред­с­тав­ля­ван от .............................................................................................................

на­ри­чан накратко ЗАЕМОДАТЕЛ, от ед­на стра­на,

и

..................................................................................................................................................

пред­с­тав­ля­ван от ............................................................................................................

на­ри­чан накратко ЗАЕМАТЕЛ.1

Страните се споразумяха за следното:

I. Предмет на договора

1 1) Заемодателят пре­да­ва в соб­с­т­ве­ност на Заемателя: ..................................................................................................................................................................., на­ри­ча­ни по-до­лу за крат­кост ЗА­Е­МА­НИ­ТЕ ВЕ­ЩИ, а Заемателят се за­дъл­жа­ва да вър­не ве­щи от съ­щия вид, ко­ли­чес­т­во и ка­чес­т­во по ре­да и съг­лас­но ус­ло­ви­я­та на нас­то­я­щия до­го­вор.2

2) За­е­ма­ни­те ве­щи при­те­жа­ват след­ни­те ка­чес­т­ве­ни ха­рак­те­рис­ти­ки: ...................... .......................................................................................................................

2.1) Нас­то­я­щи­ят до­го­вор се сключ­ва за срок от............................................................, счи­та­но от ...................................................................3

2) Заемателят се за­дъл­жа­ва да вър­не ве­щи от съ­щия вид, ко­ли­чес­т­во и ка­чес­т­во в сро­ка по пред­ход­на­та али­нея, по ре­да и съг­лас­но ус­ло­ви­я­та на нас­то­я­щия до­го­вор. За­е­то­то ще бъ­де вър­на­то по след­ния на­чин: .............................................4

II. Дължимо възнаграждение

3.1) Дъл­жи­мо­то от Заемателя въз­наг­раж­де­ние пред­с­тав­ля­ва лих­ва в раз­мер на ........................ (..............................................) % днев­но, вър­ху стой­ност­та на за­е­ти­те ве­щи, въз­ли­за­ща на ..............................................., съг­лас­но спо­ра­зу­ме­ни­е­то меж­ду стра­ни­те.5

2) При пред­с­роч­но връ­ща­не на за­е­ма Заемателят не дъл­жи въз­наг­раж­де­ние за пе­ри­о­да след по­га­ся­ва­не­то.

3) При за­ба­ва на Заемателя за връ­ща­не на за­е­ти­те ве­щи, ос­вен не­ус­той­ки и обез­ще­те­ния, той про­дъл­жа­ва да дъл­жи въз­наг­раж­де­ние в раз­ме­ра съг­лас­но ал.1.

4.1) Дъл­жи­мо­то въз­наг­раж­де­ние ще бъ­де из­п­ла­те­но по след­ния на­чин и в след­ни­те сро­ко­ве: ......................................................................... .........................................6

III. Права и задължения на Заемодателя

5.1) ЗА­Е­МО­ДА­ТЕ­ЛЯТ е длъ­жен да уве­до­ми Заемателя за всич­ки скри­ти не­дос­та­тъ­ци на ЗА­Е­МА­НИ­ТЕ ВЕ­ЩИ.7

2) В из­пъл­не­ние на то­ва си за­дъл­же­ние той дек­ла­ри­ра пред Заемателя, че за­е­ма­ни­те ве­щи при­те­жа­ват след­ни­те скри­ти не­дос­та­тъ­ци: ...................................8

6.1) Заемодателят е длъ­жен при по­ис­к­ва­не от Заемателя да из­да­де раз­пис­ка за из­вър­ше­ни­те от пос­лед­ния из­пъл­не­ния на за­дъл­же­ния по нас­то­я­щия до­го­вор.

7.1) Заемодателят има пра­во да по­лу­чи об­рат­но ве­щи от съ­щия вид, ко­ли­чес­т­во и ка­чес­т­во ка­то да­де­ни­те по до­го­во­ра вед­но с уго­во­ре­но­то въз­наг­раж­де­ние по ре­да и ус­ло­ви­я­та на нас­то­я­щия до­го­вор.

IV. Права и задължения на Заемополучателя

8.1) Заемателят е длъ­жен да вър­не дъл­жи­мо­то по до­го­во­ра вед­но с уго­во­ре­но­то въз­наг­раж­де­ние по ре­да и съг­лас­но уго­во­ре­ни­те с до­го­во­ра сро­ко­ве.

2) Той мо­же да вър­не пред­с­роч­но дъл­жи­мо­то по нас­то­я­щия до­го­вор, след ка­то е уве­до­мил за то­ва Заемодателя с пис­ме­но ....................... днев­но пре­диз­вес­тие.9

9.1) Заемателят е длъ­жен да из­пъл­ни стрик­т­но ус­ло­ви­я­та за обез­пе­ча­ва­не на за­е­ма.10

V. Обезпечение на заема

10.1) За­дъл­же­ни­я­та на Заемателя по нас­то­я­щия до­го­вор се обез­пе­ча­ват чрез ..................................................................................................................................................11

2) Заемателят е длъ­жен в срок от ........................... от сключ­ва­не­то на нас­то­я­щия до­го­вор да оси­гу­ри обез­пе­че­ни­я­та по пред­ход­на­та али­нея.

VI. Неустойки, обезщетения

11.1) Ако Заемателят не из­пъл­ни за­дъл­же­ни­е­то си за връ­ща­не на дъл­жи­мо­то по нас­то­я­щия до­го­вор, дъл­жи не­ус­той­ка в раз­мер на .......................................................12

12.1) При за­ба­ва на Заемателя за връ­ща­не на дъл­жи­мо­то по нас­то­я­щия до­го­вор и пос­лед­ва­що ре­ал­но из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­е­то, той дъл­жи не­ус­той­ка в раз­мер на ....................................................................., за все­ки .................................. за­ба­ва.13

2) При за­ба­ва на Заемателя при из­п­ла­ща­не на дъл­жи­мо­то въз­наг­раж­де­ние в сро­ко­ве­те по т. 4 той дъл­жи не­ус­той­ка в раз­мер на .............. % от дъл­жи­ма­та су­ма за все­ки прос­ро­чен ден.14

13.1) При не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­е­то на Заемателя по т. 10, ал. 2 той дъл­жи не­ус­той­ка в раз­мер на .........................................................................................................15

14.1) При не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­е­то по т. 5, ал. 1 от стра­на на Заемодателя той дъл­жи обез­ще­те­ние за вре­ди­те, на­не­се­ни на Заемателя, от скри­ти­те не­дос­та­тъ­ци на за­е­ти­те ве­щи.

VII. Прекратяване, общи разпоредби

15.1) Нас­то­я­щи­ят до­го­вор мо­же да бъ­де раз­ва­лен по вза­им­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те или при не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­е­то по т. 10, ал. 2 за оси­гу­ря­ва­не в срок на обез­пе­че­ние от стра­на на Заемателя.

16.1) Ус­ло­ви­я­та на нас­то­я­щия до­го­вор мо­гат да бъ­дат из­ме­ня­ни при на­ли­чие на съг­ла­сие на стра­ни­те, из­ра­зе­но в пис­ме­на фор­ма.

17. 1) За не­у­ре­де­ни­те от до­го­во­ра въп­ро­си се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на граж­дан­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Нас­то­я­щи­ят до­го­вор се със­та­ви в два ед­но­об­раз­ни ек­зем­п­ля­ра ¦ по един за вся­ка от стра­ни­те.

ЗА­Е­МО­ДА­ТЕЛ: ........................                         ЗА­Е­МАТЕЛ: ......................... 

ЗАБЕЛЕЖКИ

С договора за заем за потребление заемодателят прехвърля собствеността на определено количество заместими вещи, а Заемополучателят се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество. Правната уредба на договор за заем за потребление се съдържа в ЗЗД, чл. 240 - 241.

Заемът за потребление, уреден в ЗЗД, е неформален, реален и едностранен договор (когато не

е уговорена лихва). За сключването и действителността му не е необходимо съгласието на страните да бъде облечено в специална форма. Изискване за писмена форма за действителност е необходимо само по отношение уговорката за дължимата от заемателя лихва. Лихва се дължи само ако това е уговорено писмено. В предложения вариант писмената форма е необходима и препоръчителна за доказване на условията на договора и преодоляването на евентуалните спорове между страните, особено когато се отнася до сериозен имуществен интерес. Това не е форма за действителност на договора. Той може да се сключи и без да е извършен в писмена форма.

Договорът за заем за потребление по ЗЗД е по принцип едностранен, безвъзмезден и реален - задължения по него възникват само за Заемателя, предаването на вещта е елемент от фактическия състав на договора, а не задължение за Заемодателя, произтичащо от договора. Когато страните уговорят, лихва, договорът става двустранен и възмезден.

Договорът за заем за потребление е разпоредителна сделка. С него се прехвърля собствеността на определено количество заместими вещи. Така рискът от случайното погиване на вещта преминава върху Заемополучателя с предаването на заемната вещ, тъй като той става собственик с предаването на вещта.

Би следвало Заемодателят да е собственик на вещите, които дава в заем. Възможно е на основание чл. 78 от ЗС да се отдадат в заем за потребление чужди вещи и ако е уговорено възнаграждение, Заемателят става собственик, ако не знае, че праводателят му не е собственик.

Препоръчително е изпълнението на задължението на Заемателя за връщане да бъде обезпечено по надлежния начин, със съответните предвидени в закона обезпечения: ипотека на недвижим имот, залог на движима вещ или ценна книга, поръчителство и др.

1 Страните се определят с техните индивидуализиращи белези. За физическите лица това са, имената и ЕГН; могат да се посочат и паспортните данни. За юридическите лица индивидуализиращи са наименованието, данните от регистрацията в съответния окръжен съд, номерът по БУЛСТАТ, данъчният номер.

Когато страните сключват договора чрез представители, трябва да се посочи основанието за наличието на представителната власт, а така също и индивидуализиращите белези на представителя.

2 Описват се подробно заемните вещи по вид, количество, качество, предназначение и стойност.

Необходимостта от посочване качествените характеристики е съществена, тъй като непосочването им означава, че Заемателят дължи вещи от средно качество. Ако вещите отговарят на определени стандарти, посочва се стандартът. Като критерий може да се използва годността за извършване на определени действия и пр.

3 В договора може да не бъде указан срок за връщане. При това положение Заемателят е длъжен да върне заетото в течение на един месец от деня на поканата (чл. 240, ал. 3 от ЗЗД).

4 Описва се подробно как и в какви срокове ще бъде върнат заемът.

5 Това е един от възможните варианти, когато възнаграждението се определя като процент от стойността на заемната вещ, договорена между страните. Няма пречки възнаграждението да бъде определено като фиксирана сума или като процент от количеството заети вещи (например 1% дневно от заетото количество от 5000 тона цимент).

Възнаграждението може да се уговори като сума пари или количество вещи за срока на договора (давам в заем 5000 т цимент за срок от година срещу 2500 лева възнаграждение).

6 Указва се подробно начинът на изплащане на възнаграждението - в брой, по банков път. Посочва се срокът (при сключване на договора, при връщане на дължимото), сроковете, ако изплащането на възнаграждението става на вноски.

7 При неспазване на това задължение и претърпени впоследствие вреди от Заемателя поради скрити недостатъци се поражда правото да се търси обезщетение.

8 Клаузата е полезна с оглед лесното доказване и защитата на изправния Заемодател.

9 Неоспоримо е правото на Заемателя да върне предсрочно заема, тъй като се счита, че договорът се сключва в негов интерес. Заемодателят не може да откаже да приеме. Единствено предсрочното връщане може да се постави под условие за отпращане на предизвестие, особено когато се касае за вещи, чисто съхранение изисква определени условия, подготовка.

10 Неизпълнението на това задължение застрашава интересите на Заемодателя, затова и в настоящия договор се свързва с неустойка.

11 Различни са възможностите за обезпечаване на задълженията на Заемателя и изборът зависи от волята на страните. Заемът може да се обезпечи с учредяване на ипотека върху недвижим имот на Заемателя или друго лице в полза на Заемодателя, с учредяване на залог върху движими вещи на Заемателя или трето лице, с поръчителство от страна на трето лице.

12 Неустойката е обезщетение за вреди от неизпълнение или неточно изпълнение, като претърпените вреди не е нужно да бъдат доказвани. Достатъчен е фактът на неизпълнението, за да се породи задължение за неустойка. В чл. 11, ал. 1 на договора е предвидена неустойка за неизпълнение. Ако все пак Заемателят изпълни задължението си за връщане на дължимото, в договора е предвидена и неустойка за забавено изпълнение (чл. 12, ал. 1).

13 Неустойката е обезщетение за вреди от неизпълнение или неточно изпълнение, като претърпените вреди не е нужно да бъдат доказвани. Достатъчен е фактът на неизпълнението, за да се породи задължение за неустойка. В чл. 11, ал. 2 на договора е предвидена неустойка за неизпълнение. Ако все пак Заемателят изпълни задължението си за връщане на дължимото, в договора е предвидена и неустойка за забавено изпълнение (чл. 12, ал. 1). Не е възможно да бъдат претендирани едновременно и двете неустойки, защото те са алтернативни, а не кумулативни.

14 Когато задължението е за парично възнаграждение, неустойката може да бъде само за забавено изпълнение, тъй като поради спецификата на неизпълнението на паричното задължение, то може да бъде само неизпълнение поради забава.

15 Казаното за неустойката в по-горните справки важи и за този текст. При неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, поради сериозната заплаха за интересите на Заемодателя, освен предвидената неустойка, договорът предвижда и възможност за разваляне.